Хасково
Град Хасково е разположен в едноименна котловина /131 м надм. в./, на важен кръстопът от Пловдив за Одрин и Цариград и от Русе на Дунава към Беломорието - Комотини /Гюмюрджина/, Портолагос и Александруполис /Дедеагач/ през прохода Маказа. Отстои на 30 км източно от Пловдив, на 61 км южно от Стара Загора, на 56 км северно от Кърджали и на 33 км западно от Харманли. Възникнал е като попътно и пазарно средище още преди падането на България под турско иго. Бил е занаятчийски център, но далеч по-малък от близкото село Узунджово, което се славело със своя годишен пазар-панаир. Тогава бил наричан "Хасково при Узунджово".Според В. Гюзелев през Средновековието селището се е наричало Марса. Останките от крепостта Хирас свителствуват за второ българско селище от VIII в. Според археолозите тук е имало селище още пред 7 хил. години. Най-старата джамия в града е от 1371 г. Йеромонах Спирдон в 1792 г. споменава града с името Марса. Днешното име Хасково идва от арабската дума хас, което означава владение и то държавно име на владетел и турската дума кьой - село. Някои сравняват думата хас с чист, т. е. "чисто село". През време на Възраждането се среща името Чистград.
Масовото заселване на българи в Хасково започва още в началото на XIX в. Д-р Иван Богоров, посетил Хасково в 1865 г., го описва така: "Хасково е село и град, село е по името си /б.а. кьой-село/, а е град според положението си, че той е главното място в Хасковска област, която се състои от триста и шестдесет малки селца... Къщите им са едни на два ката, като в някой град, а други съвсем на земята, както в някое село". По това време Хасково поддържа оживена търговия с Одрин, Енос и Цариград, като "земните му произведения" /пшеница, брашно и др./ търговците спускали със салове по р. Марица. Славел се и с производството на памучни и копринени тъкани и килими.
След Освобождението Хасково е крайграничен град. Това се отразява отрицателно върху икономическото и териториалното му развитие. Все пак се появяват тютюневи складове, мелници, маслобойни и предачници на свила. Бързо се разраства през периода 1913-1926 г., когато на няколко пъти градът е залят от бежанци от Източна и Западна Тракия. Така през 1913 г. градът наброява 13 737 ж., а през 1926 г. - 26 256 ж. Само село Доган Хисар, северно от Дедеагач, дава над 400 семейства изселници в Хасково, които основават Тракийския квартал. Особено типично за физиономията на града бяха 28-те тютюневи складове, чиито четири-пет етажни сгради с малки и тесни прозорци личаха отдалеч. В тях намираха препитание голям брой тютюноработници. След 1944 г. Хасково започна да се развива по-бързо след края на Втората световна война, въпреки изграждането на съседния Димитровград. От околийски и окръжен град, той стана дори и областен град. Уедриха се старите индустриални предприятия и се откриха нови. Ръководни отрасли на промишлеността са: машиностроенето, хранително-вкусовата и текстилната промишленост. Машиностроенето е представено от няколко нови и модерни предприятия. Между тях е стопанският комбинат за химическо машиностроене. Той е специализиран за оборудване на химически фабрики и заводи. Произвежда реактори, топлообменници, разбъркващи механизми, резервоари и металоконструкции. Машиностроителният завод "Млада гвардия" произвежда машини за тютюневата и винарската промишленост, както и машини, приложими в общественото хранене. Предприятието "Република" изработва строителни и пътни машини, а "Металик" е за фрези и други металорежещи машини. "Родина" изработва машини за месо и за птицекомбинатите.
Едно от основните предприятия на хранително-вкусовата промишленост е тютюне вият комбинат "Тракия". Към него спадат манипулационните и ферментационни заводи които са едни от най-големите в страната, както и най-голямата и модерна у нас и на Балканите фабрика за цигари. Тя работи от 1968 г. предимно за външния пазар. Годишна та й продукция възлиза на 20-21 млн. килограма цигари. Пивоварният завод вари 60 mл бира годишно от марката "Астика". В града има голям месокомбинат, млекозавод, фабри ка за захарни и сладкарски изделия, предприятия /за халва/, за брашна, за спиртни напитки и др. Хасково е важен текстилен център. Ненапразно той лежи на стария "копринен път" от Азия към Европа. Тук е предприятието "Свила", в което са монтирани една трета е мощностите за свилоточене у нас, и е най-голямото по рода си в страната. Комбинатът "Жеко Димитров" преработва изкуствени влакна. В завод "Мир" и поделенията му в Xaманли и Свиленград произвеждат детско-юношески и разнообразни мъжки ризи за нашия пазар и за износ. Фабрика "Родопи" произвежда трикотажни памучни изделия, от лекла, юргани, дюшеци и др. В други предприятия се изработват вълнено-трикотажни и делия и пр. В града има още предприятия за мебели, обувки, дрехи и др.
В града се оформят две промишлени зони: Източна - около жп гарата и шосетата Харманли и Узунджово, и Северна - по шосето за Димитровград.
Хасково е център на обширен и богат селскостопански район със специализация производството на пшеница, сусам, анасон, царевица и особено на тютюн и памук - едни от най-качествените у нас. Застъпени са зеленчуковото производство, лозарството и животновъдството
/говеда, овце, птици/. Има много черничеви градини -условие за бубарството.
Градът е важен транспортен център и с Димитровград си поделят кръстопътните функции - Хасково на шосетата, а Димитровград на жп линиите /подобно разпределение имат В. Търново и Г. Оряховица/. Хасково е жп гара на линията Русе-Стара Загора-Подкова. Като шосеен възел градът играе важна роля в транспортната мрежа на Югоизточна България. От тук излизат автобусни линии за София, Стара Загора, за Свиленград, за Марица-Изток. Особено оживени са връзките с Димитровград, които улесняват формирането на един промишлено-селищен комплекс.Хасково е важен културен и просветен център. Има богат музей, драматичен театър. Между реставрираните възрожденски къщи е и тази на чорбаджи Паскал. Хаджи-ангеловата къща се използва за сватбен дом. Метохът, в които е пребивавал генерал Гурко, сега е център за художествена самодейност. Оформен е модерен център с много красиви сгради, с големите хотели "Арда" и "Република". Тук е и паметникът на Капитан Петко войвода.
През 1946 г.населението на Хасково е било 27 437 ж., през 1985 г. е вече 87 781 ж., през 1992 г. намалява на 80 468 ж. с доста изселници в Турция.
В местността Кенана - китна дъбова гора, се устрои просторен парк с ресторанти и домове за отдих.
Край Хасково са лековите Хасковски бани.
Хасково е изходен пункт за туризъм към Хасковските минерални бани, Узунджово и др.